Изборите в Африка показват, че демокрацията не трябва да се приема за даденост
Пол Кагаме от Руанда завоюва безапелационна победа на президентските избори, извършени на 15 юли. Неговата партия Патриотичен фронт на Руанда (RPF) също излезе победител на законодателния избор, запазвайки парламентарното си болшинство. С повече от 99 % от гласовете в интерес на Кагаме, тези президентски избори наподобяват повтаряне на предходните три, където настоящият президент обезпечи предстоящи победи.
Преизбирането на Кагаме се разпростира в по-широк подтекст на доста други значими изборни съревнования в Африка тази година. Президентски избори към този момент се организираха в Коморските острови, Сенегал, Чад и Мавритания. Южна Африка организира парламентарни избори през май.
Сега предстоят избори в Алжир (септември), Мозамбик, Тунис и Ботсвана (октомври), отделилия се район на Сомалия Сомалиленд, Мавриций и Намибия (ноември); и Гана, Южен Судан, Гвинея Бисау и Гвинея (декември).
С тази висока централизация на национални гласове 2024 година може да служи като знак за това накъде върви демокрацията в Африка и да предложи значими уроци.
Две победи за демокрацията
Сенегал и Южна Африка видяха два от най-зашеметяващите изборни резултати до момента тази година. През март сенегалските гласоподаватели избраха 44-годишния Басиру Диомайе Фей за най-младия президент на страната. Само преди 10 дни той беше политически пандизчия и сенегалската народна власт изглеждаше на ръба на пропастта.
През май Африканският народен конгрес (ANC) на Южна Африка загуби болшинството си в Народното събрание за първи път от края на апартейда и началото на свободните избори през 1994 година Това принуди партията да договаря за първото си съдружно държавно управление с Партията на Демократическия алианс (DA), нейната идеологическа диаметралност, която е втора в анкетите. Това са неизпитани води за политическата система и демокрацията на страната.
Като се има поради, че и в двата случая ръководещите партии със мощно преимущество в ръководството претърпяха огромни загуби, изборите в Сенегал и Южна Африка могат да се смятат за две победи за демокрацията. И въпреки всичко те също илюстрират крехкостта на демокрацията, защото нито една от двете не беше гладка.
Месеци преди изборите Сенегал преживяваше сериозна политическа рецесия, защото пенсиониращият се президент Маки Сал се занимаваше с политически маневри, евентуално с цел да удължи мандата си или най-малко да повлияе на резултатите от изборите. В Южна Африка след гласуването минимум 20 партии обявиха, че са манипулирани и приканиха за наново броене на вота. Междувременно някогашният президент Джейкъб Зума, водач на партията uMkhonto weSizwe (MK), злокобно предизвести да не се „ стартират проблеми там, където няма проблеми “.
Както в Мали, Бенин, Нигер и даже Кения, демокрацията в Сенегал и Южна Африка постоянно се приема за даденост. Тези случаи демонстрират границите на теста на американския политолог Самуел Хънтингтън за „ две преобръщания “ за оценка на стабилността на демокрацията на едно политическо устройство – това е съществуването на два поредни политически прехода без срив на демократичния парламентарен ред.
Те илюстрират, че демократичното блаженство е разкош, който към момента не можем да си позволим. До същото умозаключение може да се стигне и от оспорваните резултати от гласуването на Коморските острови и Чад.
Президентът на Коморските острови Азали Асумани и президентът на Чад Махамат Деби, и двамата настоящи президенти с боен опит, бяха избрани отново на фона на изказвания за машинация. Съобщава се, че насилствените демонстрации против резултатите в Коморските острови са довели до минимум една гибел и 25 ранени. В Чад минимум 12 души бяха убити при предизборно и следизборно принуждение измежду закани и заплашване.
Рисковете на съревнование за настоящ президент
Въпреки че в някои африкански изборни надпревари могат да се следят позитивни трендове, другаде има аргументи за безпокойствие, изключително в страните, в които вземат участие настоящи президенти. Надпреварите с високи залози, спечелилият взема всичко, като президентските избори, могат да бъдат проблематични и още повече в случаите на по този начин наречените избори за настоящи президенти, където настоящите президенти също са претенденти.
Като се има поради техният персонален дял в процеса, настоящите президенти евентуално ще се възползват от всички преимущества на заемането на длъжността, като да вземем за пример държавни запаси и административна машина, в своя изгода.
Това – както демонстрират изборите в Руанда – понижава вероятностите за победа на опозицията. По принцип Кагаме в никакъв случай не е срещал без опозиция. И въпреки всичко една строго следена държавна машина поредно е осигурявала неравностойно поле на игра, което го е облагодетелствало, като е отсявало претенденти, които евентуално биха могли да съставляват най-голямото предизвикателство за неговото ръководство.
Преди гласуването на 15 юли, да вземем за пример, изборната комисия отхвърли кандидатурата на Даян Руигара – евентуално един от най-гласните критици на Кагаме през днешния ден – базирайки се на нередовна документи. По време на конкуренцията през 2017 година тя беше подложена на редовно заплашване и в последна сметка й беше неразрешено да бяга поради хипотетични нередности в подписите. През април съдът в Кигали също блокира кандидатурата на различен гневен критик на Кагаме, Виктоар Ингабире, базирайки се на минали присъди за отказване на геноцид и обвинявания в тероризъм.
До края на годината ще има няколко други президентски надпревари, при които тази злополучна действителност – или доста по-лоша – може да се разплита. Те ще се развият в подтекст на изключителна демократична неустойчивост като Тунис, Гвинея Бисау, отделилия се район Сомалиленд, Южен Судан, Гвинея и Алжир.
Преврати и консервативно възобновление
Важно е също по този начин да се означи, че тези изборни надпревари през 2024 година се развиват в по-широк районен подтекст, с не толкоз идеална динамичност. По-конкретно, има възобновление и нормализиране на военните преврати в Африка, с пучисти, които явно не бързат да се върнат в казармата.
Военните водачи на Мали и Буркина Фасо отложиха за неопределен срок изборите, в началото планувани за февруари и юли тази година, като дадоха обещание по-късна дата, само че не оставиха никакво подозрение по отношение на желанието им да бъдат претенденти, когато изборите се проведат.
В Гвинея е доста евентуално полковник Мамади Думбуя, който пое властта с прелом през 2021 година и неотдавна се изсече като военачалник, да бъде претендент на изборите през декември. В Нигер и Габон пучистите също ръководят шоуто, до момента в който държавното управление в Демократична република Конго неотдавна предотврати прелом.
Притеснителното развиване на други места по света също може да има негативно влияние върху африканския континент. Съединените щати, с повече от 200 години демократични демократични обичаи, рискуват демократично оттегляне, защото наподобява, че ще преизберат Доналд Тръмп, наказан нарушител, с намерено властнически трендове и непримирима стратегия „ Америка преди всичко “.
Лейбъристите може да са се върнали на власт в Обединеното кралство и Франция на косъм да избегнат поглъщането на крайнодесните, само че крайнодесният скок – със опасността си за демократичната народна власт – е неоспорима действителност в Европа.
За Африка съзвездието от тези динамичности е по едно и също време трудно и обезпокоително. (Пре)избирането на крайнодесни, популистки, ориентирани към себе си режими на Запад опровергава претенциите му като световен модел, изключително за тези в Африка и отвън нея, които към този момент оспорват евро-американската концептуализация на демокрацията.
Подкрепа на гражданското общество и институции
По този метод, до момента в който изборният опит на Сенегал и Южна Африка вдъхва вяра, районните и световните действителности и динамичност акцентират за какво би трябвало да удвоим напъните за поощряване и отбрана на демокрацията.
Консолидирана или не, демокрацията е повече от премия, която би трябвало да вземете и да седнете. По-скоро би трябвало да се възприема като непрекъснат развой, който непрекъснато да се подхранва и да се грижи за него, даже когато на повърхността може да не е наложително.
Това изисква креативност, нововъведение, координация, непрекъснато преразглеждане на методите и на първо място решителни дейности. Потенциалът, да вземем за пример, на изборите, които не са заемащи длъжността, да усилят вероятността от политическа смяна посредством изборните урни, не може да бъде надценен. И въпреки всичко, това е допустимо единствено когато защитни ограничения, като ограничавания на мандата, са конституционно открити и се съблюдават. Следователно съществува вълнуващ тласък за прецизни последици, когато те бъдат подценени.
Сенегал и Южна Африка също дават уроци за ограничение на офанзивите против демокрацията и полезностите, които я поддържат.
Сенегалският случай илюстрира по какъв начин безстрашният отпор от страна на мощно гражданско общество, устойчива политическа съпротива и самоуверен парламентарен съд може в последна сметка да бъде инструмент за предизвикателство на грандиозни резултати в комплициран политически и избирателен подтекст.
Случаят с Южна Африка показва по какъв начин едно осведомено поданство и здрава и издръжлива политическа съпротива могат последователно да откъснат властта на в миналото преобладаваща партия.
Силното и осведомено гражданско общество, политическите партии, мощните институции и процесите на политически разговор явно са наложителни условия за устойчива народна власт. Всъщност това се отнася освен за Африка, само че и отвън нея, като се вземат поради – да вземем за пример – тревожните трендове, зараждащи в старите демокрации на Запад. Те би трябвало да бъдат укрепени и подкрепени непременно.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
